НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ПРОСВЕТА-1862" ГР.ПЕРУЩИЦА

Читалище „Просвета – 1862“ - дом на духовността в Перущица

ИСТОРИЯ, ХУДОЖЕСТВЕНО-ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ, РЕЗУЛТАТИ И ОТЛИЧИЯ, БИБЛИОТЕЧНА ДЕЙНОСТ, ЗНАЧИМИ ФАКТИ, ПЕРСПЕКТИВИ

„Откакто се помни, българинът винаги е пял и играл. В тях, в песните, танците, стиховете и словата е намирал своето удовлетворение сред грижите от тежкия уморителен ден.“

В началото бе легендата за гълъбицата „Перестица”, която литнала от високия връх на Родопа планина, минала през манастира „Свети Тодор” за благослов и спряла между двата върха „ Власевица” и „Вълковище”. Харесало и. Те приличали на двама стражи. Между тях се виела малка рекичка, която блестяла като сребро в огромното поле пред тях. Поле, благословено от бога и дарено от него със зелената плащеница на плодородието. На това вълшебно място изпълнено със свеж въздух и топло слънце се зародило селището, което някога носило името „Перестица”, преведено на местен език значи „гълъбица”. В него заживяли добри и трудолюбиви хора, които обработвали земята и произвеждали най-вкусното грозде, най-дъхавия тютюн, най-вкусните плодове, най – качествено бубено семе и ароматични розови храсти. Това ги правело щастливи и богати, което възбудило интереса им за повече просвета и знания. За това поканили 22 годишния възрожденец от Пловдив Христо Данов за главен учител. Той престоял в селището три години, убедил ги през 1850 г. да построят ново училище до каменната църква „ Свети Архангел Михаил”, което и до днес носи неговото име. Първите ученици били все момчета, и между тях бил и 13 годишния Петър Бонев Тошев. Той проявил голям интерес към просветата и знанието. Христо Данов го направил свой помощник. Петър Бонев учил децата на писмо и четмо, а по големите батковци на патриотизъм. През 1862 г. бил поканен от първенците на Перущица за главен учител. Оглавил Дановото училище и главната му цел била да подготви хората на знание, родолюбие и свобода. Около него се обединили младите учители и местните първенци Спас Гинов, Атанас Тилев, Никола Колакман, ,Калофер Спасов, Васил Соколски, поп Петър Рупчев и много родолюбиви младежи. В България през 1856 г. се основали първите читалища в Лом, Свищов и Шумен за просвета и свобода. През 1862 год. Петър Бонев, посъветван от Христо Данов и подпомогнат от родолюбците около него, основали първото Народно читалище в Перущица и района, за да обединят и обогатят трите духовни центрове на просвещението: църквата, училището, читалището.

В началото бил огъня и вярата на първите, които дръзнаха да разпръскват искрата на знанието и просвещението.

Те избраха за емблема на читалището „книга, перо и светилник” и името – „Просвета”, читалището - светилника на човешката душа за просвета и култура, център на знанието и духовността.

Читалище «Просвета» в Перущица е основано през 1862 г. от Петър Бонев – учител и водач на Априлското въстание в Перущица и други родолюбиви перущенци. Първото театрално представление е изнесено през 1867 г. от новосформираната театрална трупа само пет години след основаването на читалището. След възрожденското театро „ Многострадална Геновева” се зареждат представления на пиесите: „Велизарий”, „Ивайло, убиеца на Асена”, пиеси на класическите автори Молиер, Шилер, Вазов, Страшимиров, Яворов, и така до наши дни всяка година по една пиеса, които носят удоволствие за публиката и отличия за читалището. Театралният състав и някои от неговите изявени театрали са отличени със“Ззлатен плакет“ на Министерство на културата. За това театъра е станал неотменна част от дейността на читалището, а театралните традиции продължават и до днес.

И чекръкът на времето се въртеше. Увеличаваха се проявите на духовността на читалището. Читатели, певчески хорове, танцови състави, театрални спектакли, кръжоци и школи привличаха все повече хора

Стотици участници в дейността – артисти, певци, художници, поети и писатели, танцьори са участвали в дейността на читалище „Просвета“ и са обогатявали душевността на хората с тяхното творчество. Това са хората, които доброволно са отдали своя труд и любов към читалището, изкуството и към публиката. Това са всички онези, които са преминали през неговите школи, състави и са допринесли да продължава и до днес да гори огънят на Прометей.

За тази значима народополезна дейност през 1961 г. читалище „Просвета” получава званието „Образцово”, а през 1962 г. по повод неговия сто годишен юбилей е удостоено с орден „Кирил и Методи” първа степен. С Указ № 3474/23.12.1987 г. на Държавния съвет на Народна Република България Читалището е наградено с орден „Червено знамена труда“. Многократно е обявявано за първенец в различни конкурси и изяви. От 1997 г. читалище Просвета като всички читалища в България е сдружение с нестопанска цел - неправителствена организация, регистрирана по закона за юридическите лица с нестопанска цел и Закона на народните читалища.

През всичките тези години в нашето читалище се създадоха и реализираха много и разнообразни културни продукти – театрални постановки, спектакли и концерти, изложби, печатни литературни издания, проекти, празници и фестивали.

През 1998 г. читалище „Просвета” учреди награда за принос в областта на изкуството и културата на Перущица. Нейни носители са Генчо Стоев – писател, Добри Добрев – художник и автор на картината „Защитата на Перущица”, Милко Кръстев – писател и журналист, Лили Стоянова – литератор и поет, Кирил Каймаканов – краевед, Димитър Тилев – преводач и дарител, Николай Панчовски – учител и художник, Спас Кътев – общественик, Креса Злачева – историк, Марчела Димитрова – художник, актьорите – ветерани от театралния състав на читалището, обществени и стопански организации, дарители.

От 2009 г. по спечелен проект към Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 – 2013 г.“ читалището организира Регионален детски фестивал на танцовото изкуство, прераснал в Артфестивал.

През 1998 г. читалище „Просвета” учреди награда за принос в областта на изкуството и културата на Перущица. Нейни носители са Генчо Стоев – писател, Добри Добрев – художник и автор на картината „Защитата на Перущица”, Милко Кръстев – писател и журналист, Лили Стоянова – литератор и поет, Кирил Каймаканов – краевед, Димитър Тилев – преводач и дарител, Николай Панчовски – учител и художник, Спас Кътев – общественик, Креса Злачева – историк, Марчела Димитрова – художник, актьорите – ветерани от театралния състав на читалището, обществени и стопански организации, дарители.

Днес, в нашето читалище има информационен център, създаден по проект „Глобални библиотеки“ към Министерство на културата, предлагащ безплатен интернет на нашите съграждани, а също така и добре поддържана и обновявана библиотека. В читалището функционират още литературен клуб, клуб по източни бойни изкуства, детска школа актоьорско майсторство, музикално-вокална формация, детска школа по изобразително, танцови формации по български народни и модерни танци, клуб по история.

Читалище „Просвета” е активен участник и член на Съюза на народните читалища, Читалищни асоциации и сдружения и партньор с неправителствени организации, общински и местни институции, стопански сектор. Осъществява успешно проекти и постоянно разнообразява и обогатява своята дейност

В периода 2010-2013 г. Читалище „Просвета – 1862” е разработило и спечелило 3 социални проекта – Фестивал, свързан с интегрирането на ромски деца и участието им в културни дейности, проект „Заедно срещу дрогата и агресията” – за превенция на младите хора в училището”, финансиран от Сдружение „Читалищна асоциация за развитие – ЮГ”, проект „Обучение по ос 3” на млади хора – дребни земеделски производители, хотелиери, занаятчии, общинска администрация и др. за повишаване на информираността за участие в проекти и програми към МИГ „Тракийско-Родопска яка”- http://www.mig-p-r.org/ и ПРСР”(Програма за развитие на селските райони към министерство на земеделието и храните). Новите предизвикателства – участие в проекти и програми са вече една добра практика за популяризиране и разширяване дейността на читалището, привличане на нови целеви публики и получаване на допълнително финансиране.

През 2020 г. се навършиха 60 г. от построяването на новата сграда на читалище "Просвета", а през 2022 г. то ще отбележи своя 160 годишен юбилей и 155 години театрална дейност.